Разлика между вътрешна и външна ВиК инсталация

Изграждането на водопроводна и канализационна система е един от най-ключовите етапи при строителството и ремонта на всяка сграда. От правилното проектиране и изпълнение на ВиК мрежата зависи не само комфортът, но и дългосрочната безопасност на имота. За да се разбере как функционира цялата система, е необходимо ясно разграничение между вътрешна и външна ВиК инсталация, тъй като те имат различни функции, изисквания и рискове.

В следващите редове ще разгледаме какво представлява всяка от тях, какви са основните им разлики и кои са най-честите грешки при изграждането им.

Какво представлява външната ВиК инсталация?

Външната ВиК инсталация, често наричана и площадкова, обхваща всички тръбопроводи и съоръжения, разположени извън контурите на сградата. Нейната основна функция е да осигури надеждна връзка между имота и централната градска инфраструктура.

Тя включва:

• водопроводното отклонение от уличния водопровод до имота;

• водомерната шахта и спирателната арматура;

• външните канализационни тръби;

• връзката с градската канализация или с локална пречиствателна система при липса на централна мрежа.

Тази част от ВиК системата е подложена на сериозни натоварвания – натиск от почвата, подпочвени води, замръзване и дори вибрации от автомобилен трафик. Затова изискванията към материалите и монтажа са значително по-строги.

Вътрешна ВиК инсталация 

Вътрешната ВиК инсталация е системата, която се използва ежедневно от обитателите на сградата. Тя започва след водомера и първия спирателен кран и обхваща всички тръби, фитинги и санитарни прибори в рамките на постройката.

Тази мрежа се състои от две основни подсистеми:

1. Водоснабдителна система

Осигурява подаването на студена и топла вода към мивки, душове, тоалетни, перални и други консуматори;

2. Канализационна система

Събира и отвежда отпадните води чрез вертикални щрангове и хоризонтални отклонения извън сградата.

Основният фокус тук е удобството на ползване, хигиената, шумоизолацията и лесната поддръжка.

Основни разлики между външна и вътрешна ВиК инсталация 

Въпреки че са част от една обща система, вътрешната и външната ВиК инсталация имат съществени различия.

Функции

Външната ВиК инсталация изпълнява ролята на магистрала. Тя транспортира големи обеми вода под налягане и отвежда значителни количества отпадни води към централната мрежа.

Вътрешният водопровод, от своя страна, е ориентиран към разпределението и потреблението. Той доставя водата с подходящ дебит до всяка точка и я отвежда незабавно след употреба, като предотвратява връщането на миризми чрез сифони и водни затвори.

Материали

Различната среда определя и различния избор на материали:

• външна мрежа: използват се изключително здрави и устойчиви материали. За водопровода често се избира полиетилен с висока плътност (HDPE – High Density Polyethylene), който е устойчив на спукване при замръзване и движение на почвата. За канализацията се използват PVC или гофрирани тръби с голям диаметър и висок клас на натоварване (SN4 или SN8);

• вътрешна мрежа: тук водещи са полипропиленовите тръби (PPR) за водопровода, които са хигиенични и не корозират. За вътрешната канализация се ползва PVC, което е по-леко и с по-тънки стени, тъй като не е подложено на натиск от почва.

Монтаж и изисквания

Монтажът на външната ВиК мрежа изисква строго спазване на нормативите за дълбочина и наклон. В България зоната на замръзване е между 80 и 100 см, поради което тръбите се полагат под тази граница, обикновено на дълбочина минимум 1.20 м.

При вътрешната инсталация акцентът е върху:

• естетичното скриване на тръбите;

• шумоизолацията;

• осигуряването на достъп до ревизии и спирателни кранове.

Тъй като тръбите често се вграждат в стени или подове, качеството на връзките е критично важно.

Чести грешки при връзката между вътрешна и външна мрежа

Една от най-уязвимите зони е мястото, където вътрешната инсталация преминава във външната. Именно тук най-често се допускат грешки:

• липса на обратна клапа: при проливни дъждове и претоварване на градската канализация отпадните води могат да се върнат обратно и да наводнят мазета и ниски етажи.

• неправилен наклон: правилният наклон на канализационните тръби трябва да е между 1% и 2% (или 1−2 cm на метър). Ако наклонът при връзката е твърде малък, водата се задържа и образува тапи. Ако е твърде голям (>5%), водата изтича бързо, но твърдите частици остават и запушват тръбата;

• лоша хидроизолация при преминаване през стени: мястото, където тръбата пробива основата на къщата, често остава неуплътнено. Това води до проникване на подпочвени води в сградата покрай самата тръба.

Съвет от специалист

"Никога не пестете от ревизионни отвори. Най-голямата грешка, която виждам в практиката, е бетонирането на връзката между вътрешната и външната канализация без достъп. Винаги изграждайте ревизионна шахта на не повече от 1-2 метра от фасадата на сградата. Това е "златната точка", от която може лесно да се отпуши както каналът навътре към къщата, така и навън към улицата. Без нея всяко запушване се превръща в кошмар за къртене."

– инж. Л. Олчев, ВиК проектант

Разликата между вътрешна и външна ВиК инсталация не е само в местоположението им, а в тяхната функция, материали и изисквания за монтаж. Добре проектираната и правилно свързана система гарантира дългогодишна безпроблемна експлоатация и предпазва от скъпи аварийни ремонти. Именно затова планирането и изпълнението трябва да се възлагат на квалифицирани специалисти още от самото начало.